Спомени за Пловдивския панаир: Кое колко струваше на него и какво продаваха западните фирми?
Кое какъв брой струваше на Пловдивския панаир. Какво продаваха западните компании и какво купуваше България от тях. Teзи неща разказва арх. Олег Каразапрянов в своите мемоари:
За Панаира - емблемата на Пловдив и на България доста се изписа и доста се изговори. И несъмнено това ще продължава и за в бъдеще.
Но желая да загатна някои неща,които остават скрити,подминават се от неведение или може би се смятат за незначителни. Но те въпреки всичко са история.
Спомням си за някои западни компании,които към момента са емблематични със своето произвеждане. Например американската компания за шевни машини " Сингер ",която има столетна история. Все още има доста фамилии,които имат вкъщи си такава машина.
Фирмата Сингер постоянно присъстваше на Пловдивския панаир.Не знам за какво, само че тя се представляваше от тогавашната Югославия. Имаше обособен щанд само че не постоянно в палатата на Съединени американски щати, където тогава имаше доста забавни експонати.
Палатата на Съединени американски щати съм я запомнил с машината в която от единия край сипваха картофи от чувал,а от другия край след минути излизаше подготвен чипс,който го раздаваха на посетителите. Наоколо прелестно ухаеше на чипс. До тогава в България нямаше такава храна. Пред палатата имаше голям пъстър афиш с облика на тогавашния президент Линдън Джонсън.
Предлагаха се най разнообразни машини Сингер – за шиене на копчета, за подгъване и прочие Машини, каквито тогава в България, нямаше. Те не бяха машини за домашно прилагане, бяха индустриални машини. Цената на една машина беше няколко хиляди $,колкото един лек автомобил. Купуваха ги за софийското шивашко дружество " Витоша ", което работеше най-вече за експорт.
Чуждестранните западни компании наемаха избрана повърхност за която плащаха на квадратен метър в долари. Цената беше от 20- до 80 $ на квадратен метър. Отделно се плащаше в случай че искаш маса със столове,хладилник.Плащаше се в случай че искаш чешма.За телефон се плащаше към 100 $, без да влизат тук извършените диалози. Ако искаш чистачка,която да почиства, пак се плащаше настрана. Фирмата плащаше за нея 300-400 $,а чистачката получаваше 70-80лв. За преводачките компаниите плащаха на час по 4-5долара,а преводачките получаваха по 120-130 лв. и малко повече, което тогава не бяха малко пари.
Някои компании проявяваха предвидливост и пристигаха с оборудвани каравани, за които заплащаха единствено за терена, за водата и за тока.
На панаира в продължение на доста години идваше западногерманската компания " LIHOF ",която оферираше машини за полагане на асфалт по улици и пътища. До тогава в България нямаше такива машини,които да поставят идеално равен асфалт.
При машините " LIHOF " целият развой на полагане на асфалт беше изцяло автоматизиран.Операторът им задаваше стратегия за дебелината и широчината на пласта,той трябваше единствено да я ръководи,както водач ръководи автомобил.Зад машината излизаше идеално гладка асфалтова настилка.Машината струваше към 25000 $.
Такава машина беше закупена за Градския Съвет в Ловеч,от един ловчанлия,частно лице, очевидно е имал тези пари. По късно и Пловдив се снабди с машината.
Фирмата ELU –EUGENLUTZ оферираше ръчни дървообработващи професионални машини.Нещо невиждано тогава.Хората гледаха,цъкаха и желаеха да си купят. Но една такава машина струваше 3000-4000 $. Варненската корабостроителница съумя да се снабди с такива машини. Посредник беше външнотърговското софийско дружество " Мургаш ".
Швейцарската компания " NIROATOMIZER " предлагаше всякаква здравна техника. Най-интересна беше електронната техника прилагана в медицината.Преди 50 години те към този момент произвеждаха електронна здравна техника!На панаира бяха представили само една машина,която имаше размери около1,5/1,5/1,5.Имаше екран, който работеше със светодиоди,имаше пулт за ръководство с доста копчета.
С машината можеше да се вършат разнообразни разбори на човешката кръв.Става въпрос за обичайните разбори, каквито през днешния ден могат да ти създадат във всяка здравна лаборатория.
За моя изненада машината можеше да прави и доста други проучвания и анализи. Бях безпределно изумен, че такава машина бе закупена от Министерство на вътрешните работи в София. Дали щеше да я даде на някоя болница или да я употребява за свои цели, не можах да схвана.
Още преди откриването изкарвахме по някой лев като общи служащи и пиехме вносни питиета.
За преводачи на щандовете чужденците избраха млади девойки с мини поли и красива осанка и болшинството от тях се омъжиха и отпътуваха за чужбина с техните работодатели.
По през целия ден обикаляхме от палата в палата да събираме рекламни материали. Коктейлите се посещаваха от виновни приятели, които пълнеха чантите си с питиета и мезета за в къщи.
Първоначално на изхода на американската палата ченгета от Министерство на вътрешните работи изземваха получените рекламни материали. През Възродителния развой на входа не се допускаха съмнителни турско говорещи. Също по този начин Панаирът беше табу за военнослужещите.
За Панаира - емблемата на Пловдив и на България доста се изписа и доста се изговори. И несъмнено това ще продължава и за в бъдеще.
Но желая да загатна някои неща,които остават скрити,подминават се от неведение или може би се смятат за незначителни. Но те въпреки всичко са история.
Спомням си за някои западни компании,които към момента са емблематични със своето произвеждане. Например американската компания за шевни машини " Сингер ",която има столетна история. Все още има доста фамилии,които имат вкъщи си такава машина.
Фирмата Сингер постоянно присъстваше на Пловдивския панаир.Не знам за какво, само че тя се представляваше от тогавашната Югославия. Имаше обособен щанд само че не постоянно в палатата на Съединени американски щати, където тогава имаше доста забавни експонати.
Палатата на Съединени американски щати съм я запомнил с машината в която от единия край сипваха картофи от чувал,а от другия край след минути излизаше подготвен чипс,който го раздаваха на посетителите. Наоколо прелестно ухаеше на чипс. До тогава в България нямаше такава храна. Пред палатата имаше голям пъстър афиш с облика на тогавашния президент Линдън Джонсън.
Предлагаха се най разнообразни машини Сингер – за шиене на копчета, за подгъване и прочие Машини, каквито тогава в България, нямаше. Те не бяха машини за домашно прилагане, бяха индустриални машини. Цената на една машина беше няколко хиляди $,колкото един лек автомобил. Купуваха ги за софийското шивашко дружество " Витоша ", което работеше най-вече за експорт.
Чуждестранните западни компании наемаха избрана повърхност за която плащаха на квадратен метър в долари. Цената беше от 20- до 80 $ на квадратен метър. Отделно се плащаше в случай че искаш маса със столове,хладилник.Плащаше се в случай че искаш чешма.За телефон се плащаше към 100 $, без да влизат тук извършените диалози. Ако искаш чистачка,която да почиства, пак се плащаше настрана. Фирмата плащаше за нея 300-400 $,а чистачката получаваше 70-80лв. За преводачките компаниите плащаха на час по 4-5долара,а преводачките получаваха по 120-130 лв. и малко повече, което тогава не бяха малко пари.
Някои компании проявяваха предвидливост и пристигаха с оборудвани каравани, за които заплащаха единствено за терена, за водата и за тока.
На панаира в продължение на доста години идваше западногерманската компания " LIHOF ",която оферираше машини за полагане на асфалт по улици и пътища. До тогава в България нямаше такива машини,които да поставят идеално равен асфалт.
При машините " LIHOF " целият развой на полагане на асфалт беше изцяло автоматизиран.Операторът им задаваше стратегия за дебелината и широчината на пласта,той трябваше единствено да я ръководи,както водач ръководи автомобил.Зад машината излизаше идеално гладка асфалтова настилка.Машината струваше към 25000 $.
Такава машина беше закупена за Градския Съвет в Ловеч,от един ловчанлия,частно лице, очевидно е имал тези пари. По късно и Пловдив се снабди с машината.
Фирмата ELU –EUGENLUTZ оферираше ръчни дървообработващи професионални машини.Нещо невиждано тогава.Хората гледаха,цъкаха и желаеха да си купят. Но една такава машина струваше 3000-4000 $. Варненската корабостроителница съумя да се снабди с такива машини. Посредник беше външнотърговското софийско дружество " Мургаш ".
Швейцарската компания " NIROATOMIZER " предлагаше всякаква здравна техника. Най-интересна беше електронната техника прилагана в медицината.Преди 50 години те към този момент произвеждаха електронна здравна техника!На панаира бяха представили само една машина,която имаше размери около1,5/1,5/1,5.Имаше екран, който работеше със светодиоди,имаше пулт за ръководство с доста копчета.
С машината можеше да се вършат разнообразни разбори на човешката кръв.Става въпрос за обичайните разбори, каквито през днешния ден могат да ти създадат във всяка здравна лаборатория.
За моя изненада машината можеше да прави и доста други проучвания и анализи. Бях безпределно изумен, че такава машина бе закупена от Министерство на вътрешните работи в София. Дали щеше да я даде на някоя болница или да я употребява за свои цели, не можах да схвана.
Още преди откриването изкарвахме по някой лев като общи служащи и пиехме вносни питиета.
За преводачи на щандовете чужденците избраха млади девойки с мини поли и красива осанка и болшинството от тях се омъжиха и отпътуваха за чужбина с техните работодатели.
По през целия ден обикаляхме от палата в палата да събираме рекламни материали. Коктейлите се посещаваха от виновни приятели, които пълнеха чантите си с питиета и мезета за в къщи.
Първоначално на изхода на американската палата ченгета от Министерство на вътрешните работи изземваха получените рекламни материали. През Възродителния развой на входа не се допускаха съмнителни турско говорещи. Също по този начин Панаирът беше табу за военнослужещите.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ